Циркът е изкуство с вековни традиции,той се развива по свой начин в днешния свят и въпреки напредващата дигитализация, си остава най-зрелищното изкуство на живо.По време на пандемията,когато всички културни мероприятия бяха забранени и много творци от различни жанрове преминаха към онлайн контакта със своята публика стана ясно,че циркът не е екранен продукт,магията му изчезва,умира душата му...За цирковият артист присъствието на неговата публика е най-голямата му сила,тя го зарежда и вдъхновява,тя му дава емоциите,които той да й предаде обратно.Връзката между артиста и зрителите е двупосочна и незаменима.Затова ,когато гледате клип на цирково изпълнение без публика никога няма да почуствате това,което бихте почуствали по време на живо изпълнение в цирка.Тази свещена връзка изчезва и остава само едно обикновено предаване на информация,показване на умения и колкото и да е красиво видяното на екрана ,то не оставя така трайни емоционални следи в душата на зрителя,а само моментно възхищение в съзнанието му.
За цирковите артисти по целия свят кризата ковид-19 бе убийствена,не само финансово,но и психически.Усещането,че светът продължава да живее без твоето изкуство,чувството на непотребност и загубата на вяра в себе си са най-разрушителни за един артист.Как се живее с такова усещане и как се тренира и поддържа форма с такова усещане? С това биха се преборили само истински силните и всеотдайни артисти,но не и без моралната подкрепа на своята любима публика.Именно тази подкрепа беше и все още е жизненоважна за запазване духа на цирк "Иванов".Стотиците коментари и съобщения от нашите почитатели ни показаха ,че това за което се борим има смисъл.Че трудът ни има стойност и че след пандемията обикновения човек ще има най-голяма нужда от нашето вълшебство, за да се съхрани емоционално.
Коронавирусът ни научи колко ценно е да сме сплотени и да бъдем заедно ,да бъдем полезни един на друг и че не всичко в живота е материално.Напразните очаквания за помощ от държавата и разочарованието от институциите бяха заменени с благодарност към частните дарители,които ни помагаха с храна за нашите животни.Разбрахме колко силен народ сме и как ние българите можем да разчитаме един на друг,разбрахме че "големите" и "влиятелните", тези с власт ,не само са слепи и глухи за човешкото и истински ценното,но и са обсебени само от собствения си интерес.
Пандемията доведе и до сериозни политически сътресения у нас...и с това дойде и обидата.Обидното използване на думата "цирк" не само жаргонно на улицата,както сме свикнали,но и в медиите .Медиите,които подобно да държавата не само нехаят за изкуството,но са готови на всичко за грозна сензация и читателски поток.Медиите,които все повече ни обезличават като хора и пълнят съзнанието на аудиторията с все повече пластмаса и все по-малко ценностно съдържание.
Страхът от заразата също не беше за подценяване,направихме всичка възможно нашата публика да се почуства спокойна и защитена,организирихме спектакли на открито,спазихме всички разпоредби,забавлявахме се искрено и от сърце,беше едно прекрасно приключение за нас,но уви времето ни изигра лоша шега,сякаш не стигаше всичко преживяно...Бурята и дъждът ни нанесоха сериозни щети...И само зрителският интерес и предложенията за помощ от нашите приятели и почитатели ни изправиха отново на крака,отново ни доказаха ,че не сме сами! Въпреки всичко днес сме щастливи! Щастливи сме ,че не загубихме себе си,вярата си и всичко за което сме работили досега.Щастливи сме ,че публиката ни остана до нас,че ни даде сили да погледнем отново напред и да се развиваме. Щастливи сме,че сме заедно отново под купола на цирка!
